"В този роман преплетох реалността с фикцията, своята лична биография с измислицата, самоиронията със сериозния тон... В началото исках да засягам темата за културните "фантазми", видения или въображаеми образи. Не и любовните (за които са изписани планини от книги!), не за политическите, нито за професионалните... Всъщност от двайсет години живея в един град, в Париж, който е град на виденията, на фантазмите... Всеки който пристигне в Париж за първи път, вече си има "план за емоционалните приоритети". Едни хукват към Айфеловата кула, други към Нотр Дам, трети по стъпките на импресионистите от Монмартр, четвърти се запътват към Лувъра... Кой не си е фантазирал на тема "Париж"?"
Матей Вишниек

Романът на Матей Вишниек е интелектуални предизвикателство, защото текстът остава "отчужден" спрямо експлоатираните наративи в литературата, създавана от емигранти, въпреки че текстът е насочен и към съдбата на твореца емигрант.
Ироничен и самоироничен, приобщен към атмосферата на Париж, но и дистанциран от традиционните стереотипи на възприемане на Града на светлините, писателят гради сюжет, в който фантастично и реално заличават границата помежду си и светлините очертават сцената на непрекъснати културни взаимодействия. Повествованието предлага въображаем образ на Париж, населен от "призраците" на велики писатели и творци. Тънката самоирония отграничава фигурата на героя разказвач в духовното му приключение.